Постинг
26.03.2007 00:21 -
На бойното поле
Мнозина от Вас, сигурно си мислят, че отново захващам темата за битката между двата пола, но този път искам да се фокусирам върху войните, които всички водим в някой момент някъде там, дълбоко в себе си - понякога видни, а понякога скрити за другите. Често се случва: работите, развивате се, изграждате себе си като личност и професионалист, приносът ви в работата е висок и се радвате на всеобщото одобрение. Когато дойде ред за повишаване или възлагане на нови и по-интерестни и предизвикателни отговорности, всички очакват, че изборът ще падне върху вас. Да, ама не! Този, от когото зависи, има други планове – за него е важно, какъв е приносът ви за организацията, дали хората биха предпочели да работят с вас, а не с някой аутсайдер. В крайна сметка, за него е лесно – взема решение което му е изгодно по някаква причина и ви пренебрегва – ей така, с едно щракване на пръстите, без да мисли точно каква обида ви нанася и без да си дава сметка, че новият човек вероятно няма да знае, как да се справи със спецефичното за фирмата ви предизвикателство и поради това някой друг ще свърши цялата работа и вероятно този друг ще сте вие. Е, какво се случва, когато вашата чест се сблъска с решението на шефа? Започвате да се чувствате като главния персонаж от филма „Невидимият”, преди да си сложи шапката, очилата и шлифера, та да се забелязва. И нищо чудно, че се чувствате невидим – някои идва и ви заплюва така, че сякаш потоп е минал и е отнесъл всичко, сърдечно от вас. Тогава е съвсем разбираемо да си кажете „Аз бях до тук”.
И имате две възможности – или наистина да си тръгнете, или да преглътнете и продължите да си работите усърдно с надеждата, че следващият път няма да ви отминат ей така. Само че…щом първият път не са сметнали, че сте достатъчно добрър, кое ви навежда на мисълта, че и следващият път няма да се случи същото? От друга страна, не е така просто да си тръгнете. Обичате си работата и сте инвестирали много усилия, емоции и време в нея. Как да напуснете тогава? Но и … как да останете? Кое ще натежи – чувството ви за дълг и принципите, на които почива житейската ви философия или желанието да се махнете и да покажете на шефа си, какво съкровище губи във ваше лице. Което и от двете да изберете, все ще ви заболи. Затова може би трябва да се запитате, кое е по-важно за вас. При всички положения битката между разум и чувства е жестока. Но пък и ако сте загубили битката, все още не значи, че ще загубите войната. И изобщо…възможни пътища – много. Вие само трябва да решите, по кой да поемете.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 95
Архив
