Хиляди хора по света се събуждат в деня, в който навършват 30 години, поглеждат се в огледалото и си казват: Станах на 30. Остарявам. По време на същия оглед 30 годишният по някакъв странен начин открива първите си бръчици около очите. Какво клише! Това обаче е фаза, през която неминуемо преминават всички. Даже мъжете се позамислят малко (въпреки че съвременното общество все още по един старомоден начин определя началото на 30-те като преминаване в зряла възраст за мъжете и като началото на остаряването за жените). И започва равносметката: какво постигнах дотук? Ако въпросният 30 годишен е звезда в професията си, навярно преминава през този въпрос бързо и се насочва към следващия. Ако обаче не е успял да постигне тези върхове  и недай си Боже, тъкмо започва някаква кариера, резултатът за него е неудовлетворителен и той (тя) вероятно си казва: „Как е възможно да съм такъв неудачник? Защо другите са успели, а аз не?” Ако ли пък имат късмет с работата, но им липсва такъв в личния живот, 30 годишните си казват: 1) ако са жени: имам успех, всички смятат, че съм умна, даже изглеждам добре. „Защо, по дяволите, съм сама? Къде са сбъркани гените ми, че отблъсквам мъжете? А ми идва време и за деца, биологичният ми часовник тиктака” (биологичен часовник, дрън-дрън, я вижте колко голям е броят на жените, които раждат все по-късно!); 2) ако са мъже: тук има две подусловия – в зависмост от факта, дали са женени или не. Ако не са женени и са сами, отново има две възможности – да изглеждат добре или да не изглеждат добре. Ако изглеждат добре, то тогава пред тях е светът – цял един свят пълен с жени. Ако ли пък имат нещастието да са грозновати или смотани, тогава не им завиждам, следват разсъждения от сорта на: „ Имам толкова много години пред мен и сигурно ще си ги изкарам сам, защото никой не ми обръща внимание. Едва на 30 съм, а съм такъв нещастник”. В случай, че са женени и даже имат едно или две деца (които обичат, разбира се), си казват: „Аз съм на 30. Животът там, навън, кипи, а аз трябва да се грижа за семейство. Кой ме караше да се женя толкова млад?” Даааа, много разсъджения има на 30-тия рожден ден. Да се запита човек, откъде идва всичкото това кахърене точно на тази възрастова граница? 30-те са може би най-хубавите години на човек – не си достатъчно възрстен, за да бъдеш схващан като стар, не си и чак пък толкова млад, че да те причисляват към децата. Мен, ако питате, това е страхотна възраст. Дори, когато я навърших миналата година, организирах голям купон, на който поканих към 30 души, за да го отпразнувам. Затова, обръщам се към всички, които тъкмо навършват 30 или са в началото на 30-те: Я не си търсете проблеми там, където ги няма! Живейте си живота и се радвайте на всеки миг, а каквото е речено да ви се случи, ще ви се случи непременно (което не означава, че трябва да скръстите ръце и да зарежете битката с живота). Просто му се наслаждавайте – на слънцето, на усмивките, на успехите, дори на неуспехите (не знаете, дали те няма да доведат до други успехи). Да знаете, че животът е любов, така че: обичайте го!