Денят е дошъл – след дълга връзка и двамата сте решили най-накрая да институционализирате връзката си. Сигурно не сте си блъскали непрекъснато главата, кога ще стане това, защото сте знаели, че рано или късно ще се случи, но все пак решението ви окрилява и започвате да кроите планове. Как ще изглеждате, кого ще поканите, как ще се усмихвате на приятели и роднини, как ще сияете пред фото апаратите и ще танцувате като богиня. Чувствате се като продуцент на филм за милиони долари, който на това отгоре е и режисьор, че и звездата в главната роля. Още малко и ще поискате хонорар от любимия си за участието си и за честта да уважите събитието. А събитието като че ли си е само за вас – у всяка една у нас дреме една малка принцеса, която се събужда само няколко пъти (освен ако не сте най-голямата късметлийка на света): на абитуриентския бал, на сватбата и на някое друго специално събитие. Но сватбата, ах, сватбата си е само за вас! Е, и той е там, разбира се, без него нямаше да го има великото събитие: ) И така, определили сте датата и сега вече се започва, ама наистина се започва: месеци преди Деня на дните започва обиколката по заведения, за да се избере най-подходящото; обсъждате на воля с майка си и приятелките си, какъв тип сватба да изберете (тук имате късмет: като че всички жени си умират да обсъждат такива подробности); не е без значение, в какъв цвят ще е издържана цялата сватба, какви ще са приемът, музиката, храната, тортата, цветята. Не по-малко важни са и обувките, бельото, сватбеното пътешествие, шаферките. Забравих ли нещо? А, да – най-важното: без малко да забравя роклята – че къде без най-страхотната рокля на света в най-страхотния ден от живота ни? Бела, в цвят шампанско или розова – от дантела или атлаз, с було или без – все детайли от ИЗВЪНРЕДНА важност. И все пак... все ми се струва, че забравям нещо. Какво ли? Ами да – насред цялата суетня забравих младоженеца, сякаш той е само фигурант във великото събитие на живота ми, сякаш ще се появи, за да стои красиво до мен и после да изгуби значението си? Неееееее, не е така, не се заблуждавайте! Той през цялото време е с мен – в мислите ми и сърцето ми, а после... после ще остане с мен докрая на живота ми, когато аз ще съм заета да го правя щастлив. А на сватбата, дори и да не му харесва толкова шум и хора, ще трябва да потърпи – един ден е това все пак, а се сдобива със съкровище като мен за цял живот: )