Размерът е важен според всички – и според мъжете и според жените. Отделя му се ОГРОМНО значение. Като че ли обаче това значение е най-вече виртуално – мъжете си лягат с жени с всякакъв размер бюст и досега не съм чула, освен някой абсолютен глупак, да се оплакват. Същото се отнася и до жените. Обзалагам се, че всяка от нас, ако трябва да избира, би заложила по-скоро на добрата техника на партньора си отколкото на дължината на пениса му. В такъв случай защо е целият този шум? Защо размерът се е превърнал в цяла индустрия? Сякаш че дължината на един еректирал пенис е по-важна от усещането, че ние сме предизвикали тази ерекция. Като че ли размерът на чашката на един женски сутиен е по-важен от всичко, което собственичката на въпросната чашка може да направи за един мъж. Къде, по дяволите, отиде ценностната ни система и наистина ли сме толкова възприемчиви към всякаква обработка на съзнанието ни от страна на медиите и пластичните хирурзи или просто се оставяме някакви глупави течения да ни носят през „обществените” тенденции? Наречете ме смахната и романтична, обаче предпочитам свещи (на маса с вечеря, не анално), отпускаща музика с по чаша вино и десерт накрая – дълъг, бавен десерт отколкото да хвана сантиметъра в ръка и да се задействам. Ами да, сантимерите са за шивачки, кроячки и тем подобни. На мен ми е нужно качество, а не количество. Сигурно на всекиго от вас се е случвало да отиде на пазар и да се сблъска с действителността: голям примамлив размер и блудкав вкус. Каква ми е ползата от килограм невероятно красиви и големи ягоди напр. като ще имам усещането, че дъвча гума. Затова, всики вие, които по някаква причина страдате от мисълта, че не сте достачно Големи, помислете си отново – интересува ли ви наистина мнението на някого, който просто не знае, кое в ценно и кое въздух под налягане?